Хубаво е да напоиш жадния човек, но още по-хубаво е да му покажеш пътя към извора
Не съм напълно сигурна какво значи да бъдеш добър преподавател. Понякога считам, че това значи отлична организация, добре складирана информация, която е подредена в „ чекмеджетата на паметта ”, умеене и дисциплинираност да работиш по проект. Понякога съмготова да се обзаложа, че положителният преподавател е потребен, когато е инструмент на познанието. Всъщност не е от голяма важност толкоз самата материя, която преподава, колкото умеенето да разсъни любовта към ученето като човешка интензивност. Ценното е да натъртва освен върху запаметяване на фактологията, колкото върху разбирането и вникването в същината. В осмислянето на самия познавателен развой, който по-нататък ученикът среща във всеки аспект на живота, тъй като няма ден от нашия земен живот, в който да не научимнещо ново?!
Тъй като животът значително се случва в процесите на взаимоотношение, призваният да бъде преподавател усеща и ролята си в слагането на основите на партньорските взаимоотношения, откроява полезността на груповата работа и ученикът става по-успешен помощник и по-умел в връзката с близките. Когато се сещам за моите обичани учители – това бяха най-харизматичните, най-ведрите хора и ми предаваха личния си откровен интерес към предмета. Успяваха да предизвикат у мен любознание към непознатото, смелост да „ кажа своя дума ”, насърчаваха волята ми да работя старателно и доста. Запалваха у мен пристрастеността към ученето. У тях нямаше и диря от държанието „ Аз знам повече от теб и в този момент ще те науча ”. Струва ми се, че едно от главните провокации пред учителите в днешно време е да съумеят да избегнат тази несъразмерна авторитарност, власт и дистанцираност, привнесени им от институцията. Когато преподавателят е измежду учениците си и мине някак на техните трептения, автоматизирано каналът, по който тече информацията, става по-широк и в него обменът протича по-свободно и леко. А какво би станало, в случай че учителят и ученикът си разменят функциите? Дали няма най-малко двойно да се умножи коефициентът на полза, поради задвижването на двустранен развой? Според дзен философите най-хубавият преподавател е този, който, задавайки въпросите си към ученика, успее да задейства неговото налично познание. Съумее да го накара да тръгне по Пътя самичък, да поеме отговорността за живота си. Защото всички имаме своите неуверености и провали, своите върхове и прозрения. И стигаме до извод, че всеки от нас в даден миг е в позицията на преподавател за някого.
Много обичам една известна мъдрост на белочерковския даскал Бачо Киро Петров: „ Ако срещнеш жаден човек, хубаво е да го напоиш, само че още по-хубаво е да му покажеш пътя към извора, с цел да пие, колкото желае душата му. ” Собственият ми опит демонстрира, че колкото по-добре усещаме равнопоставеността и отвореността, с която някой ни приема, толкоз по-добре усвояваме нови умения и имаме предпочитание да се развиваме. И доста пъти си припомнямедна речна Стив Джобс предстуденти, в която тойпламенноговори: „ Не губете религия! Убеден съм, че единственото нещо, което ме караше да не преставам бе, че обичам това, което върша. Трябва да откриете това, което обичате! Вашата работа ще заема огромна част от вашия живот и единственият метод да бъдете изцяло задоволени е да вършите това, което смятате за страхотна работа. Единственият метод да вършиш страхотна работа, е да обичаш това, което правиш. Ако не сте го разкрили още, продължавайте да търсите! Не се примирявайте! ” Учителстването за мен продължава да бъде забавно, любопитно и малко мъчно пътешестване – различаване на другите, с които се срещам. Приключение, което обаче допуска познание, отговорност и схващане. И което непрестанно ме кара да бъда „ в час ” със света, с хората към мен, със международните работи.
Валентина Дянкова
Инфо: www.myvelikoturnovo.com
